Кападокия 2019

Кападокия (на латински: Cappadocia, на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Халис. Попада под римска юрисдикция през 18 г., когато клиентният на Рим владетел на Кападокия Архелай е призован от император Тиберий и арестуван в метрополията поради подозрения в нелоялност.

Кападокия възниква като ахеменидско сатрапство, завладяно от Александър Велики. След смъртта на Александър Македонски районът се управлява от слаби монарси, попадащи лесно под влиянието и контрола на съседите си, особено след Митридатовата война. Главният град Мазака, по-късно преименуван Цезарея, се е намира в полите на планина Аргей. През 114 г. Траян закратко прехвърля Кападокия към състав на провинция Армения.

След като Кападокия става римска провинция, тя остава такава до разделянето на империята, когато попада под управлението на Константинопол. През IV век провинцията е сфера на действие на Кападокийските отци, считани за първите, формулирали Християнския Символ на вярата.

Византия губи провинцията след битката при Манцикерт, а по-късно районът попада в Отоманската империя.