• Пътуването да границата не е необходимо да се коментира. При преминаване на граничния пункт първото нещо, което може да се появи като проблем е, ако собственика на автомобила не е сред пътуващите. Властите искат пълномощно, за предпочитане преведено на турски и легализирано, а за да ти го легализират трябва да имаш и апостил от Министерството на правосъдието. Доколкото знам от други пътували няма проблем, ако превода е и на английски, но има случаи и да са изисквали превод на турски . Има случаи да са правили компромис и да пускат колата и без пълномощно, но си е риск на кого ще попаднете. Моето е с апостил, преведено на турски и легализирано и всеки път ми казват „Перфектен документ“. След границата тръгвате по магистралата за Истанбул и на 24-я километър (до там не е платена) е отбивката на пътя за Чанаккале, който трябва да гоните. От там се качвате на един разкошен път приличащ на това, на което нашите му викат магистрала. http://vbox7.com/play:d04874435b

• От границата до първия ферибот са почти 200 километра. Казвам първия, защото вариантите са три (даже четири). За първите два се слиза на Гелиболу (Гелиболу-Лапсеки и Гелиболу-Чардак). И двата са по 61 лири. Почти е без значение кой ще хванете – тръгването е от едно място, а на другия бряг Лапсеки и Чардак са на 3 км. едно от друго. На отиване изпуснахме този на Gestas, тамън се смъкнахме на пристанището и той тръгваше, но веднага ни насочиха към другия (на GELÇAR), който тръгна след 10 минути. Другия вариант е да карате до Ечеабат и да хванете ферибота за Чанаккале (също 61 лири). Само 5км. по-на юг е и четвъртият (Килитбаир-Чанаккале). Той е само за леки коли и малки автобуси до 24 места. Цената му е 51 лири. Всички изброени цени до тук са актуални за лято „2019“. Автобуси и камиони не се допускат. За мен лично по-добрия вариант е ферибота на Гелиболу, разстоянието по суша е десетина километра по-късо и по важното - Чанаккале е много голям град и вероятно малко повече се кара през това голямо населено място. Но има ли опашка на Гелиболу не обичам да чакам – продължавам към следващия Ечеабат или Килитбаир. В разписанието, което има на сайта на фериботите е показано, че фериботите Ечеабат-Чанаккале са на около час (нощно време през два часа), а тези на Гелиболу през половин час (нощно време през един час) – и този на Gestas и другия на GELÇAR, т.е по 4-ри на час (нощно време по два). Този на Килитбаир-Чанаккале също е през ½ час, но през нощта между 1:00 и 5:00 не работи. След като слезете от ферибота гледате табелите за Измир. След около 100-тина километра идва и най-опасния участък от пътя – пресичането на планината (казвала се "Ида"). Пътят е с една лента и насрещно, а като почнете да се спускате към морето там наклоните са внушителни. Вероятно ще се натъкнете на някой натоварен камион или тир, който ще ви държи за известно време в плен като нас (едно камионче със стока), но целия участък е около 11 километра. http://vbox7.com/play:09d4df69ab

• Слизате и пътя тръгва по крайбрежието. Тук обаче започва най-досадното придвижване, защото се минава през всяко курортче (населено място) и има ограничения и сума ти светофари. И така до Едремит и Бурхание около 35 километра. Тук отварям скоба специално за колите на газ, че Едремит и Бурхание са едно от местата, в които цената на пропан – бутана е най-ниска. Пълно е с бензиностанции на самия път. Веднага след Едремит е разклона за Измир, защото правия път продължава към Балъкесир. След това минавате покрай Айвалък и малко по на юг покрай Дикили. След разклона за Бергама търсите зелени табели IZMIR. В този район се строи още една магистрала Чанадарли-Измир. Качвате се на нея и продължавате в посока Измир. Най-голямата опасност е да не се нахакате в града, че излизането сигурно е часове. На всички детелини следите табелите AYDIN. Това за пътя по крайбрежието от ферибота до Измир.

• Има и друг вариант, които пробвахме миналото лято и който за мен лично е по-добър, особено при пътуване през деня. Той е с 30-тина километра по-дълъг, но с около час по-бърз. Минава покрай повечето населени места, без да влиза в тях. За него обаче трябва да се ползва ферибота от Гелиболу, независимо дали слезете от другата страна в Лапсеки или Чардак. Хващате пътя наляво за Бига, Бандирма (не в дясно за Чанаккале). Пътя минава покрай Бига, Бандирма, Балъкесир, Акхисар, Маниса и се спускате към Измир от северната му страна. И той се включва в магистралата за Айдън преди да влезете в Измир. И тук ще спомена, понеже често има питанки за цените на горивата – по този път в района на Акхисар са бензиностанциите с най-ниски цени. На самия път, без изобщо да се отклонявате.

• От лятото на 2019 функционира и новата магистрала свързваща Истанбул с Измир. При втория вариант за пътуване, който споменах току що, може да ползвате и голяма част от нея. За целта на около 40 км. след Бандърма, преди градчето Сусурлук има детелина, на която може да се качите на магистралата и да пътувате директно в посока Измир около 230 км. За да няма изненади тук отбелязвам, че тази магистрала е значително по-скъпа от другите в Турция. (Примерно ако за участъка Одрин-Истанбул цената за 230 км е 15 лири, тук сумата е близо 90 лири, за същото разстояние). Но си е удобство и спестява поне още един час от пътуването. Плащането за нея става или през системата за магистрални такси HGS, за която трябва закупуване на стикер или взимане на билет от колонката при влизане и плащане на ръка или с карта при излизане. В случай, че имате заредено с достатъчно сума HGS бариерата ви се вдига автоматично. В другия случай плащате на гишето на бариерата. Когато наближите Измир само с една детелина се включвате директно в магистралата Измир-Айдън, която е основния път от Измир за курортите Кушадасъ, Дидим, Бодрум, за която става дума по-надолу.

• За тези, които не искат да ползват магистралата Измир-Айдън в платения и участък, разгледайте добре подробна пътна карта на района – подозирам, че чрез табели ще ви изкарат по стария път за Айдън, който е пак с две ленти в една посока - така поне го видях на местата, които пресича магистралата. Мисля, че посоката за него е градчето Газемир, но все пак проверете да не ми теглите „по една” после. За останалите - качвате се на магистралата и газ със 120.... http://vbox7.com/play:03d207245c

• От там на сетне - кой за където е. Има табели, които ще ви заведат до търсения от вас курорт. Магистралите са платени, като процедурата е малко сложничка, но не изисква регистриране и плащане веднага. Системата е автоматична, няма бариери. Изисква се регистрация на колата с талона и личен паспорт на шофьора. Реално се разкрива банкова сметка в системата на техните пощи „ Ptt Bank”. Тази сметка се зарежда с първоначално с определена сума (примерно 60 лири - 12.50 за разкриването и + 47.50 заредена сума в сметката) и при всяко качване на магистрала, системата си дърпа сума от тези 47.50 лири. Сумите обаче са смешно малки на фона на тези в Гърция и Сърбия. Измир-Айдин -90 км. 5 лири, под 1 евро. (за сравнение Солун-Лептокария 80 км., 3 евро). След оформяне на документите получавате стикер HGS, който се залепва на челното стъкло отвътре под огледалото, турците му викат „хе-ге-се етикет”: [img]http://media.snimka.bg/s1/2630/031504384.jpg?r=0[/img]

• Ако ще ползвате някоя от „скъпите магистрали“ (примерно Истанбул-Измир) вкарайте към 150-200 лири в сметката.

• Процедурата се извършва или в гише HGS на изходите на магистралите (на входовете няма гише) или във всеки един пощенски клон „Ptt”, има ги във всяко населено място. Ако искате да се снабдите със стикер за ползване на платени участъци от магистралите още веднага след влизане на турска територия, веднага след границата подминавате бензиностанцията на Шел и веднага след нея има бензоиностанция на Alpet. Подминавате и нея и веднага след това има заведение и на неговия паркинг има гише на пощите за HGS стикери обозначено и с табелка Ptt. По групите се твърди, че и на Шел-а можело да се снабдите със стикер, на мен лично ми отказаха дори само да вкарат сума по сметката там. Човека от касата на Шел каза, че можело чак при входа на магистралата от другата страна (разбирай изхода), а само 50 мертра по-натам, на въпросния паркинг свърших тази работа. Ако всичко е наред малкото светофарче на колонката ви светва зелено и на таблото над него се изписва изразходваната сума. Тук обръщам и внимание, че в един от форумите за пътешествия прочетох за измамен нашенец – дал му някакъв човек на входа на магистралата фалшив стикер взел му сумата, залепил го на стъклото и навсякъде по колонките му светвал „жълтия светофар” (нередовен автомобил) и когато отишъл в клон на пощата да провери се оказало, че всичко е фалшименто. Тази процедура обаче, може да я направите и след като сте ползвали магистралата. Системата сканира номера на колата, светофарчето ви светва жълто, но имате 7 дни гратисен период, в който трябва да извършите гореописаното. След като вкарат номера на колата в системата, тя ще си дръпне сумата, която вече сте изхарчили. Първата година лично аз направих така – качих се на магистралата без стикер и след 2 дни отидох до поща и регистрирах колата. След седмия ден системата ви вкарва като нарушител – глобата е над 100 лири. Валидност на стикерите няма – регистрирахме се 2013-та и навсякъде си ме отчита като редовен автомобил вече над 6 години (малкото светофарче, в ляво на излизане от колонката): http://vbox7.com/play:319037f17c

• Клипа е на излизане от магистралата в Измир. В дясно преди колонките, са гишетата за регистрация, а след изхода в дясно на разширението, миналата година стояха полицаи и спираха колите, на които светофарчето светваше жълто – то е съпроводено и със звуков сигнал. Лек път! 2019г.